Начало / България / Перперикон – скалният град
Перперикон – скалният град

Перперикон – скалният град

Скалният град Перперикон се намира в Източните Родопи, на 20 км североизточно от гр. Кърджали. Това е една уникална забележителност за световната култура. Подобни паметници се откриват само на Кавказ и в Индонезия. Човек е буквално изумен от издълбаните хиляди тонове скална маса, от изсечените в скалите улици, от запазените сгради, храмове и дворци, през чиито врати може да се влезе и днес. След  проведените през последните години мащабни археологически   проучвания се установи, че хората божествяват голия скален връх още през каменно-медната епоха, 5 хил.пр.Хр. Тогава и през следващите хилядолетия на ронзовата епоха, те поставят по скалите своите дарове ерамични съдове с храна, идоли, култови принадлежности. След  определено време тези предмети са слагани   в дълбоките пукнатини, оставени от десетки земетресения. Преломен момент е краят на бронзовата епоха, 18-12в.пр.Хр., когато на Перперикон възникват първите изсечени в скалите сгради. Стана ясно, че първоначлно е оформено грандиозно мегалитно светилище, състоящо се от огромнаовална зала без покрив отгоре и 100-метров издълбан в скалите проход, водещ към залата. В нейния център се извисява на 3 м кръгъл олтар с диаметър 2 м. Той е обгоренот многократни огнени жертвоприношения. Още в късната бронзова епоха край светилището се оформя дворцов ансамбъл от десетки изсечени в камъка представителни сгради. Тази укрепена царска резиденция е била вероятно на  тракийското  племе  беси   и  е  първата  открита  по българските земи наподобяваща синхронните владетелски крепости от великата крито-микенска цивилизация. Но проучванията на Перперикон неочаквано придобиха и друг аспект. Разкритият мегалитен храм напълно отговаря на лаконичните антични сведения за едно от чудесата на древния свят, светилището с прорицалище на Дионис в Родопите. Според Херодот  то било известно, колкото прочутия храм на Аполон в Делфи. Там получили предсказания за победи Александър Велики и първите римски императори. Жреците извършвали гаданията по височината на огъня върху олтара и чрез жертвоприношения. Перперикон се разраства през цялото последно хилядолетие преди Христа и в епохата на римското завоевание на Тракия 1-4 в. Към Двореца-светилище се прибавят мощно укрепен Акропол и огромни подградия, които също са изсечени в скалите. Пред сградите и храмовете се издигат изящни колонади, а вътрешността е облицована с красиви плочи. На благоденствието е сложен край във втората половина на 4 в., когато Перперикон е превзет и изгорен от варварското племе на готите. Началото на 5 в. градът е възстановен, но вече като епископски център на новоприетата религия, християнството. За разлика от други  селища, Перперикон   се   развива равномерно през цялата средновековна епоха. Между 8 и 12 в. той става областен център на Източните Родопи, които от своя страна са личен домен на   императора в Константинопол.  Богатствата  и  славата на Перперикон довеждат до многобройни войни между България и Византия през 13-14 в. за неговото притежание.  В крайна сметка  градът е разрушен и изоставен след османското нашествие във втората половина на 14 в.

 

Начало