BgTraveler - виртуалният пътешественик

Мон Блан – раят на покорителите на височини

admin — Wed, 16 Nov 2011 15:43:00 +0000

Масивът Мон Блан, монументален и внушителен, от векове притежава магическа власт над хората. В средата на XVIII в. той привлича вниманието на картографите. През 1760 г. един изключителен младеж на име Орас-Бенедикт дьо Сосюр проявява интерес към „върховете на Шамони“. Воден от жаждата за приключения, той пренебрегва съветите на жителите на долината да не се доближава твърде много до „прокълнатия връх“ и организира експедиция след експедиция към Мон Блан. От дистанцията на времето опитите му изглеждат налудничави, най-вече защото тогава не са били известни опасностите при изкачване на големи височини в разредена атмосфера.

За Сосюр покоряването на Мон Блан изглежда „абсолютно невъзможно“ начинание. Въпреки това през 1786 г. той връчва награда на първата експедиция, увенчала се с успех. Собственият му опит да покори върха заедно е Марк Теодор Бури завършва е неуспех, а двамата участници се обвиняват взаимно. В крайна сметка, през 1786 г. до върха достигат ученият Мишел Пакар и търсачът на кристали Жак Балма. За да може никой от тях да не е втори на върха, те решават да опитат силите си заедно. На Балма принадлежи заслугата за откриването на трасето, което им позволява да постигнат целта си. Хрониката на експедициите на Мон Блан е хроника на големите триумфи, на горчивите поражения и наранената суета.

www.youtube.com/watch?v=zsv_YM-JsCQ

[Show as slideshow]

Карта

Езерото Таупо, Нова Зеландия

admin — Sun, 13 Nov 2011 12:31:47 +0000

Под северната половина на езерото Таупо се крие огромен вулкан. През последните 330 000 години той е изригвал безброй пъти, но никакви следи не са останали от тези събития, защото или последиците са били заличавани от други геоложки процеси, или следите са потъвали във водите на Таупо. Изригването довело до образуването на вулканичната калдера (наречено Изригването Оруануи), се е случило се преди 26 500 години, но може и преди това на същото място да е съществувало по-старо езеро. Най-скорошното изригване е било преди 1800 години и при него вулканичната пепел и пемза се разпиляла по целия Северен остров и на места се е натрупала на височина до 5 м.

Вулканичният характер на района си личи и от безбройните геотермални явления - минерални извори, гейзери и клокочещи кални езера, като например това при Вайракеи, близо до северния бряг на езерото.

Това, което е останало обаче от страшното минало, е красивата природа, заобикаляща най-голямото сладководно езеро в Нова Зеландия - гористи планински склонове и вулканични върхове в далечината. По кристалночистите води на езерото е удоволствие да се кара каяк или да се управлява платноходка, а в околностите на брега има много пешеходни маршрути, скиорски писти през зимата и места за наблюдение на дивите животни. Един ден вулканът може отново да изригне, но дотогава това място ще продължи бъде вълнуващ шедьовър на природните сили. Най-доброто време за посещение е от пролетта до есента. Ако решите да отидете не пропускайте и лунните кратери при Вайракеи.

www.youtube.com/watch?v=IXDNF7wnNec

[Show as slideshow]

Карта

Национален парк „Йелоустоун“, САЩ

admin — Fri, 28 Oct 2011 14:07:01 +0000

През втората половина на XIX в. разказите на ловците и планинските жители за един район в Скалистите планини, в който има множество кални езера, гейзери, вкаменени гори и горещи извори, били приемани за измислици. Проведените през 1869 и 1870 г. експедиции обаче потвърждават тяхната достоверност и са взети спешни мерки за запазване на този извънредно красив район. Така през 1872 г. се създава първият в света национален парк „Йелоустоун“. Геотермалната активност в парка се дължи на преминаването на вода през нагорещени скални пластове, които още не са изстинали след изригване на вулкан, случило се преди хиляди години. През 60-те и 70-те години на XX в. става ясно, че основните обекти в парка са три вулканични калдери. Те са се образували при мощно изригване на вулкан, при което е изхвърлено толкова голямо количество земна маса, че повърхностният слой на земята пропада в образувалата се кухина. Въпросните три изригвания са станали съответно преди 2,1 млн., 1,3 млн. и 640 000 години. При последното от тях се е образувала калдера с приблизителни размери от 85 на 45 км и с дълбочина от близо 1 км. При това изригване почти цяла Северна Америка е била покрита с вулканична пепел. Това е бил резултатът от изригването на „супервулкан“ на една от горещите точки на земната мантия - там, където материали от земната мантия излизат на нейната повърхност, натрупват се се и довеждат до катастрофална експлозия. Слаби изригвания и изхвърляния на стълбове пара се случват периодично на няколко хиляди години. Често стават и леки земетресения, както и пропадания на част от терена, които се дължат на движението на магмата или на формирането и освобождаването на натрупано в земните недра налягане. Освен с геотермалните си явления, сред които е известният гейзер Олд Фейтфул, паркът „Йелоустоун“ е известен и с девствената си природа и дивите животни: няколко хиляди бизона, лосове, мечки гризли, черноопашати елени, черни мечки, пуми, росомахи и повторно интродуцирани от човека вълци. Рисовете, които са сериозно застрашени, също се срещат в резервата, макар и с много ниска численост.

www.youtube.com/watch?v=0eckEj5auJY

[Show as slideshow]

Карта

Планината Рорайма – „изгубеният свят“ на Артър Конан Дойл

admin — Fri, 14 Oct 2011 13:55:57 +0000

Пътуването до Рорайма - най-високата венецуелска платовидна планина или тепуи, е незабравимо приключение. Там ще попаднете в един сюрреалистичен праисторически пейзаж, пълен с ендемични растителни и животински видове, където времето е спряло. Древните пясъчни скали на планината се издигат право нагоре от джунглата на 2810 м в най-отдалечения край на националния парк „Канайма“. Тук се събират границите на Венецуела, Бразилия и Гвиана. Този район е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното природно наследство заради невероятната си красота и редките растения и животни които се срещат тук. Пътят към Рорайма започва в широка ивица от савани, изпъстрени с ярко оцветени птици през деня и безброй светулки нощем. Минавате една-две реки и поемате нагоре по покритите с джунгла мъгливи склонове. Наоколо е пълно с колибрита и екзотични цветя, а над всичко това се издигат отвесните стени на Рорайма. Най-накрая достигате до впечатляваща 400-метрова кварцова скала и се озовавате в покрита с мъгли гора от папрати и други праисторически растителни видове. Наистина тук човек се чувства като на друга планета. Наоколо всичко е необикновено - долини, земя, покрита с кварцови кристали, ждрела с цепнатини, дълбоки десетки метри, движещи се в кръг мъгли. Когато мъглите внезапно се разсейват, се откриват невероятни гледки на страховити скални амфитеатри, покрити с необикновени лишеи и мъхове, или на скални отвеси, зад които се показват прекрасни поляни с пищна растителност, езерца за къпане, заобиколени от вълшебни градини с причудлива флора и фауна, пещери, реки, водопади. От това невероятно място извират притоци на три от най-големите реки на Южна Америка - Амазонка, Ориноко и Есекибо. Според една легенда на индианското племе пемони, Рорайма е „майка на всички води“ и дом на богинята Куин - „прародителка на цялото човечество“. Този праисторически пейзаж е вдъхновил Артър Конан Дойл да напише романа си „Изгубен свят“.

www.youtube.com/watch?v=rA1_9Fjtt2Y

[Show as slideshow]

Карта

Кокосовият остров, Коста Рика

admin — Fri, 14 Oct 2011 13:34:22 +0000

Кокосовият остров е необитаем „остров на съкровищата“ с площ от 24 кв.км. разположен в източната част на Тихия океан, на 550 км от бреговете на Коста Рика. Някои го наричат най-красивия остров на света. Той е послужил за вдъхновение при създаването на филма „Джурасик парк“. Островът е изграден от вулканични скали на 2 млн. години, покрити от потънала в изпарения стара гора, прорязана от клисури с реки и водопади. Опасни скали се издигат 600 м отвесно нагоре и се спускат още толкова под морското равнище, където са осеяни с подводни пещерни лабиринти. Брегът на острова е толкова стръмен, че удобни за акостиране са само две малки заливчета, отделени помежду си от скален рид. Островът е открит през 1526 г. и още през 1542 г. се появява на една карта на света, като скоро след това става известен като място, където пиратите крият своето злато. Предполага се, че съкровището, отмъкнато от кораба „Мери Диър“. е заровено някъде тук от капитан Томпсън през 1821 г. По-късно през годините над 300 експедиции са се опитвали да открият изчезналото пиратско съкровище. Все още има хора, които не са престанали да вярват, че някой ден могат да се натъкнат на несметни богатства в някоя от подводните пещери на острова или из планинските клисури на джунглата. Днес Кокосовият остров е най-известен с морските си обитатели, защото той е нещо като транзитен пункт насред Тихия океан и в неговите води, обявени за морски резерват, се наблюдава изключително разнообразие от дълбоководни видове риба. Мястото предлага прекрасни условия за живот на морските обитатели - кристално чисти води, забрана за риболов, насрещни океански течения. Затова тук се срещат всевъзможни видове - от най-дребните рибки до огромните китови акули. Гмуркането в тези води е незабравимо преживяване - нещо като попадане в корабен трюм, пълен с риба. Наоколо наистина гъмжи от стотици риби чук, океански белоплавникови акули, манти, морски звезди, риба тон, бутилконоси делфини, зелени морски костенурки, китови акули и дори гърбати китове.

www.youtube.com/watch?v=ff61gMZJgwM

[Show as slideshow]

Карта

Пещерата на скъпоценните камъни, Южна Дакота, САЩ

admin — Fri, 14 Oct 2011 13:25:45 +0000

Пещерата на скъпоценните камъни (Джуъл Кейв) се е образувала от стояща, висококиселина вода, която е разтворила варовиковите пластове и е разширила пукнатините, появили се преди около 60 млн. години при издигането на Черните хълмове (Блек Хилс). След просмукването на водата пещерните образувания, предимно от калцит, започват да нарастват, докато в по-сухите места те са главно от гипс.През 1900 г. Франк и Албер Мишо минават през Черните хълмове на връщане от пътуването си до Аляска, свързано със златната треска. Те са близо до Дяволския каньон, когато чуват необикновен шум и установяват, че той се дължи на студения въздух, излизащ от малка дупка в хълма. След като по-късно се връщат на същото място, те взривяват входа с динамит и проникват до система от прекрасни подземни галерии, покрити с калцитни образувания, които блестят като скъпоценни камъни. През следващите десет години братята Мишо без успех се опитват да превърнат пещерата в туристическа атракция. През 1908 г. новината за тяхното откритие стига до президента Рузвелт, който го обявява за национален паметник. По-късно семейството продава правата си на правителството. След предприетите мерки, през 1939 г. пещерата става по-достъпна за туристите, а в съседство е построена хижа и място за лагеруване. По онова време е проучен само половин километър от дължината на пещерата, но вече е назначен пазач, който развежда туристите из нея. През 1961 г. изследваната дължина е нараснала вече до 24 км, а оттогава насам са проучени и картирани още 208 км, което очевидно е само част от цялата й дължина. Пещерата на скъпоценните камъни днес се смята за третата по дължина пещера в света. Стените й са украсени с блестящи калцитни кристали, сталактити, сталагмити, синтрови щитове и „замръзнали кристали“. Там е открито и едно много рядко природно явление – хидромагнезиев балон – субстанция, образувана от магнезий, напомпан с газ от неизвестен източник. Удобна е за посещение по всяко време на годината и ако си наблизо не трябва да пропускаш атракцията.

[Show as slideshow]

Карта

Дванадесетте апостоли, Австралия

admin — Thu, 13 Oct 2011 14:22:54 +0000

Дванадесетте апостоли се намират близо до южните брегове на провинция Виктория и са група интересни варовикови скали, стърчащи от морето. Някога хората им викали Свинята и нейните прасенца, но през 50-те години на XX в. получили днешното си име. Високите приливи и бурните ветрове на Южния океан постоянно дълбаят меката варовикова скала и стърчащите днес колони са остатъци от срутилия се в морето някогашен бряг. Те самите също са застрашени от срутване. През зимата на 2005 г. един от „апостолите“ се срина в океана за броени секунди. Височината на брега тук е 70 м, а на най-високата самотно стърчаща скала е около 45 м. Гледката от височините към разбиващите се в тях вълни е наистина живописна.

Районът на Дванадесетте апостоли е обявен за морски национален парк, но има и участъци, където туристите могат да плуват, да карат сърф или лодка и да се гмуркат, стига времето и вълните да позволяват това. Гмуркането е разрешено както при потъналия кораб „Лорд Ард“, така и в района на подводните каньони, известен като Арките, където стените са покрити с водорасли, пещери, ажурни корали, горгонии и морски бриозои. По тези места понякога си играят ушати тюлени, като се провират през тунелите и под каменните арки. Най-подходящото време за посещение е от пролетта до есента.

За туристите това наистина е едно от най-привлекателните места в Австралия.

www.youtube.com/watch?v=wWDfNKU9gOM

[Show as slideshow]

Карта

Пирин планина – обичана от всички

admin — Thu, 13 Oct 2011 14:04:53 +0000

Скалистата планина, намираща се в Югозападна България, е известна не само с мраморните и гранитните си върхове, но и със своята богата и разнообразна флора и фауна. По-голямата част от нея се намира в пределите на едноименния национален парк, обявен през 1983 г. от ЮНЕСКО за паметник на световното природно наследство. Дължината на Пирин е към 60 км, а ширината – 40 км. От планината извират много реки, а по главното му било минава вододелът между водосборните райони на реките Струма и Места.

Най-високият връх, Вихрен (2914 м), както и още 60 върха са по-високи от 2500 м. Пейзажът представлява чудна алпийска гледка с мраморни и гранитни върхове и живописни ледникови езера, разположени в дълбоки циркуси. Най-голямото и най-дълбоко от тях е Поповото езеро, но и останалите 180 са кристално чисти и отразяват като огледало съседните, покрити със сняг върхове. Пирин се дели на три части – както в географско, така и в геологично отношение: северна, централна и южна част и съответно алпийска, субалпийска и горска зона. Това разнообразие е причина за богатата флора и фауна в района. В планината се срещат уникални стари гори от бели и черни мури, както и общо над 1300 вида растения, 18 от които – ендемични. 175 от гръбначните животни, обитаващи парка, са редки или застрашени от изчезване видове. От бозайниците се срещат кафявата мечка, вълкът, чакалът, белката и златката, а птиците са представени о скалния орел, големият креслив орел, бухалът и глухарът. В Пирин всеки турист може да открие по нещо за себе си. През лятото пред туристите, които обичат пешеходните маршрути, и алпинистите се откриват разнообразни възможности, а през зимата най-предпочитани са ски центровете. В Южен Пирин, близо до границата на България с Гърция, се организират обиколки по винарски изби, разположени в живописните, окъпани в бяло градчета, като Мелник, където се произвеждат едни от най-хубавите вина в страната.

[Show as slideshow]

Карта

Водопадът Анхел, Венецуела

admin — Thu, 13 Oct 2011 13:50:50 +0000

Анхел на река Чурун е най-високият водопад в света - с 16 пъти по-висок пад на водата от Ниагара. Той е най-известната забележителност в националния парк „Канайма“ (с площ от 30 000 кв. км), намиращ се в Гран Сабана, Югоизточна Венецуела. Водата тук пада от 979 м височина, от върха на платовидната планина Ауян (Ревящата планина), като изминава цели 807 метра в свободно падане, за да потъне в непроходимата джунгла на Дяволския каньон. Националният парк „Канайма“ е необикновен саванен район с огромни праисторически платовидни планини (месас), образували се преди милиарди години, просечени от широки реки, чийто брегове са обгърнати от влажни гори. Върхът на Ауян представлява плетеница от остри пясъчни скали, изветрени и придобили странни форми, проядени от дупки и пещери. Огромни скални монолити лежат един върху друг по начин, сякаш неподвластен на земното притегляне, а по-долу, в Дяволския каньон, гъстите влажни гори са пълни с диви животни като маймуни, пуми, гигантски мравояди и бодливи прасета. През тези гори няма пътеки и за да стигнете до водопада, трябва да плавате с кану нагоре по течението като заобикаляте скалите и бързеите. Накрая ви предстои едночасово изкачване до един скален отвес. Гледката от това място към река Чурун, извираща от върха на планината и изливаща водите си отвесно надолу в бездната, е вълшебна. Невероятната водна каскада се разбива долу в каньона и предизвиква приказен вихър от пръски и изпарения. Водопадът Анхел носи името на американския пътешественик Джеймс Ейнджъл, който пада тук със своя самолет през 1937 г. Преди той да открие водопада, местните индианци пемони са го наричали Керапукаймеру „Водопадът на най-дълбокото място“. Те все още вярват, че в мистериозните водни изпарения около планинския връх се крият зли духове, отвличащи човешките души.

www.youtube.com/watch?v=BVR5CvekD7s

[Show as slideshow]

Карта

Водопад Виктория, река Замбези

admin — Wed, 12 Oct 2011 14:22:09 +0000

Племето кололо, което живеело в района през XIX в., наричало водопада „Моси-оа-Туня“ - „Пушекът, който гърми“, и наистина водопадът Виктория е едно от най-зрелищни-те чудеса на природата. Огромните стълбове воден прах издигащи се от него, могат да се виждат от почти 65 км. На това място водите на река Замбези текат в разстояние на километри през тясна долина с равно базалтово дъно, което на места е напукано и там водите са ерозирали по-мекия пласт пясъчна скала отдолу. Тясното 8-километрово ждрело със стръмни стени, което реката е пробила, е резултат от стотици хиляди години ерозивна дейност.

Водопадът Виктория не е нито най-големият на планетата, нито най-широкият, но с размерите на водния си пад от 108 м височина и 1,7 км ширина се смята за най-грандиозната в света водна повърхност, падаща едновременно от скален праг. в разгара на дъждовния сезон 546 000 куб. м (над половин милион литра) на минута се изсипват през скалния праг на водопада. Теснината на ждрелото след водопада дава възможност на туристите лесно да обхванат с поглед цялото величие на този природен феномен само от 60 м разстояние, но за целта трябва да се престрашат да минат по моста над клисурата и да са готови хубаво да се намокрят от водните пръски. Мостът Найф Едж дава възможност за наблюдение на главната част на водопада, Врящото гърне и Източния праг, докато Лукаут Трий и мостът Виктория предлагат панорамни гледки към главната част на водопада, както и надолу към клисурата. По време на най-голямото пълноводие на реката, от март до май, разходката със самолет над водопада и по протежение на клисурата представлява вдигащо адреналина удоволствие и дава отлична възможност за по-пълно възприятие на това природно чудо.

www.youtube.com/watch?v=n09SCEfPbv4

[Show as slideshow]