Хималаите – покривът на света
Хималаите, величествената планина на Азия, е приютила най-високите върхове на Земята, като 30 от тях се издигат над 7300 м над морското равнище, а 14 над 8000 м. Сред тях е и най-високият – Еверест – 8848м. Обширните снежни полета, сред които се извисяват островърхите осемхилядници, са привличали погледа на любителите на силни усещания още от дълбока древност. Именно те са дали и санскритското име Хималая, от хима „сняг“, и ълая „къща“, „място за пребиваване“.
Най-характерното за Хималаите са шеметните височини, снежните шапки на заострените върхове, долинните ледници с огромни размери, силно преобразуван от ерозията релеф, живописни и дълбоки речни проломи, сложна геоложка структура и богата алпийска растителност. Погледнати откъм юг, Хималаите наподобяват добре изразена дъга във формата на полумесец, с основна ос далеко над снежната граница, във висините.
От юг на север Хималаите обичайно биват групирани в четири паралелни планински пояса, всеки със собствено геоложко развитие и специфични географски особености: Външни, Ниски, Високи и Тибетски. Високите Хималаи са гръбнак, самостоятелна планинска верига, разположена почти над линията на вечния сняг. Най-високата част от тях е на територията на Непал, където са девет от 14-те най-високи върхове на света. От запад на изток – Дхаулагири – 8172 м, Анапурна 1 – 8091 м, Манаслу – 8156 м, Шиша Пангма - 8013 м, Чоу Оуи – 8188 м, Еверест – 8848м, Макалу - 8463 м, Лхоце-8545 м, и Канченджанга - 8586 м.
На изток веригата променя посоката си от югоизток на изток и навлиза в Сиким, щат на Индия, пресича Бутан, за да завърши в Намча Баруа. Хималаите се отводняват от 19 пълноводни реки, като две от тях - Инд и Брахмапутра – са най-големи и имат водосборни басейни в тази част на планината по 260 хил.кв.км. Предполага се, че те са по-стари от Хималаите. Планините са се издигали толкова бавно, че „старите” реки са се врязали и са образували дълбоки до 5000 м проломи и широки до 50 км долини. Ледниците са „бързи“, т.е. движат се със скорост до 2 м на денонощие, като най-големият Ганготри е дълъг 34 км. Хималаите са климатична граница между Индийския субконтинент на юг и Централна Азия на север. Те са пречка за студените въздушни маси от север и принуждават влажните югозападни мусони да „оставят“ влагата си по южните склонове, преди да са прекосили веригата, при своя път на север. Черапунджи, селище в североизточна Индия, в подножието на Хималаите, на платото Шилонг на височина 1300 метра е най-дъждовното място на Земята със среден годишен валеж 11 674 мм.
Разнообразието в климатичните елементи е толкова голямо, че в най-високата планина на планетата можем да срещнем неща, характерни както за суровия север, така и за жаркия субтропик. В същото време Хималаите са среща на ветровете, които във високите части са в повечето случаи ураганни.
