Начало / По света / Северна Америка / Ниагара – където водата “гърми”
Ниагара – където водата “гърми”

Ниагара – където водата “гърми”

Преди повече от 300 години, през декември 1678 година, роденият в Белгия мисионер Луи Хенепин, Ниагарският водопадка­то посетил Ниагара, записал: Меж­ду езерата Онтарио и Ери обширна и мощна пулсираща вода пада по учудващ начин в такова изобилие, че трудно може да се намери сравне­ние във вселената. Водите, които се хвърлят от този ужасно стръмен откос, врят и се пенят, след което издават шум, много по-страшен от този на гръмотевицата, а попът­ният вятър го разнася като зловещ тътен, който човек може да чуе до­ри на отстояние 15 лиги (стара мяр­ка за разстояние, равна на 4,8279 км).

Много по-късно неизвестен пътешественик описва досега си с водопада така:Ниагарският водопад

“Отзоваваме се до едно от най-посещаваните от туристи места в света — Пещерата на ветровете и Панорамната площадка. Заставаме на опашката от чакащи. Зад нас са останали шумните вестникарски ре­клами на туристическите фирми.

Слизаме с помощта на асансьор. В неголямо помещение навличаме жълти, непромокаеми мушами. Вода­чът на групата ни напомня някои за­дължителни правила, абсолютно за­дължителни за всички: …защото нещастията са рядкост, но все пак се случват…

Ето   Пещерата   на   ветровете. Не особено широка пролука между водната завеса и каменната Ниагарският водопадстена. Докато свикнем с тъмнината, ни обгръща непрогледен мрак. По­степенно от посоката на грохота едва просветлява. Водната завеса е така дебела, че не вярваш, че това е движещата се водна маса. Дишането е по-трудно — въздухът е наситен с микроскопични водни капчици. От необичайния грохот сякаш ушите болят. Мисълта, че само на раз­стояние 5-10 метра от теб се раз­крива пропаст, дълбока няколко десетки метра, те прави много по-съсредоточен, много по-внимателен. Пристигаме близо до американска­та част. Гледката действително е внушителна. На разстояние сме около 100—150 метра от долната част на водопада. Изведнъж из­питваш усещането, че терасата е неразделна част от Ниагара. Пери­лата, високи до гърдите, около 160 см, единствено напомнят, че сме от­делени от водната стихия.” Ниагарският водопад

Ниагарският водопад е един от най величествените в света, а по ирония на природата реката, която го създава — Ниагара — е една от най-късите! Тя е дълга само 56 километра между езерата Ери и Онтарио. За това разстояние трябва да преодолее височина 99 метра. Това тя постига до голяма степен чрез гигантския скок — Ниагарския водопад. За една секунда средно през падовете минават 5850 куб. м вода. а за един час 21 млн. куб. м! Цялата тази огромна маса образува две водни стени, високи около 50 метра, като през канадската част протича 19/20 от водата.

От годината, когато Хенепин видял за първи път падовете, до 1969 г. те са се отдръпнали с около 320 метра, т.е. с около 1,1 м. на го­дина.

Как всъщност се е образувал Ниагарският водопад? През по­следния ледников период Северна Америка била покрита от огромен ледник. От разтопената вода ледената маса образувала на своя горен край море, което впослед­ствие се оттекло в Мексиканския за­лив. Шестте езера вероятно са остатъци от тези вътрешни морета. Едно възвишение отделя дълбоко разположеното Онтарио от остана­лите езера. Хилядолетия минавали, водата дълбаела скалите. Първона­чално водопадът се намирал поблизо до Онтарио. но постепенно се отдалечавал, като образувал канал, по който се е оттичала водата на Онтарио. Тази картина виждаме днес.

Името Ониакара (Гърмящата вода) е истинското име на водопада според местно индианско наречие. Оттам идва съвременното название Ниагара.

Начало