Водопадите „Игуасу“, Аржентина
Водопадите на река Игуасу се намират в непроходимата южноамериканска джунгла. На двата бряга на реката са разположени градчета, чието съществуване се дължи изключително на прочутите водопади – за щастие неспокойната природа има много приятели! Поради това, че водният пад се използува за получаване на електрическа енергия, това тропично чудо облагодетелства три страни – Бразилия, Аржентина и Парагвай. Пълноводната и величествена Игуасу е приток на дългата Парана, която се съединява с Рио Уругвай и други реки и се влива в Атлантическия океан при Буенос Айрес като Рио де ла Плата. Изворите на Игуасу лежат близо до Куритиба в крайбрежната планинска местност Сера ду Map. Въпреки многобройните бързеи по една дължина от 750 км реката е плавателна. По горното течение на Парана има множество водопади, между които е импозантният Гуаира. След неговото преодоляване реката тече в дълбока пропаст по границата между Бразилия и Парагуай. Всички притоци по тази линия, които се вливат в Парана, трябва да „слязат“ в пропастта. За това цялата местност е осеяна с бързей и водопади. Най-хубавият от тях – Игуасу, или както често го наричат „Санта Мария“ – се намира на двадесет и шест километра над вливането на река Игуасу в Парана. Бразилците не забравят да посочат, че в действителност се отнася не за един, а за около 21 водопада, които са широки около три километра и гърмят в една осемдесет метрова пропаст. Шумът се чува от 25 км. Един от двата главни водопада е успял да издълбае улей с формата на подкова. Когато в искрящия воден прах на прочутото „Дяволско гърло“ се пречупят слънчевите лъчи, се появява дъга, широка 120 м. Най-пълноводни са водопадите през дъждовния период, когато през тях преминават около 3,9 млн. литра вода в секунда. Поразителна е промяната на реката за сравнително кратко разстояние – Игуасу има почти 3-километрова ширина на мястото на падането, а когато водата след 80 м . „се приземи“, се оказва „свита“ между бреговете в 400 м.
Първите сведения за Игуасу идват от XVI век, когато испански мисионери основават туземна „република“. По-късно португалски авантюристи откриват „републиката“, която се оказва просто резерват за роби. Йезуитите минавали с 12 000 индианци през Игуасу към Парана, но водопадите били пречка.
Опитахме се да минем през водопадите с лодки, но те се върнаха разбити - пише тиролецът Петър Сеп. – Една седмица беше необходима, за да се заобиколят водопадите. Само малка част намери място в лодките, другите тръгнаха в различни посоки през джунглата и гробове показваха пътя, по който вилнееха мор и чума.
„Републиката“ престанала да съществува, но португалци и испанци заместили йезуитите. Индианците се върнали обратно, мисионерите се увеличили. Сега двата национални парка Игуасу, заемащи площ 225 хиляди хектара, са от двете страни на границата между Бразилия и Аржентина.
