Начало / По света / Азия / Хималаите – покривът на света
Хималаите – покривът на света

Хималаите – покривът на света

Хималаите, величествената пла­нина на Азия, е приютила най-високите върхове на Земята, като 30 от тях се издигат над 7300 м над морс­кото равнище, а 14 над 8000 м. Сред тях е и най-високият – Еверест – 8848м. Обширните снежни полета, сред които се извисяват островърхите осемхилядници, са привличали погледа на любителите на силни усещания още от дълбока  древност. Именно те са дали и санскритското име Хималая, от  хима „сняг”, и  ълая „къща”, „място за пребиваване”.

Най-характерното за Химала­ите са шеметните височини, снежните шапки на заострените върхове, долинните ледници с огромни размери, силно преобразуван от ерозията релеф, живописни и дълбоки речни проломи, сложна геоложка структура и богата алпийска растителност. Погледнати откъм юг, Хималаите наподобяват добре изразена дъга във формата на полумесец, с основна ос далеко над снежната граница, във висините.

От юг на север Хималаите обичайно биват групирани в четири паралелни планински пояса, всеки със собствено геоложко развитие и специфични географски особености: Външни, Ниски, Високи и Тибетски. Високите Хималаи са гръбнак, самостоятелна планинска верига, разположена почти над линията на вечния сняг. Най-високата част от тях е на територията на Непал, където са девет от 14-те най-високи върхове на света. От запад на изток – Дхаулагири – 8172 м, Анапурна 1 – 8091 м, Манаслу – 8156 м, Шиша Пангма  - 8013 м, Чоу Оуи – 8188 м, Еверест – 8848м, Макалу  - 8463 м, Лхоце-8545 м, и Канченджанга  - 8586 м.

На изток веригата променя посо­ката си от югоизток на изток и нав­лиза в Сиким, щат на Индия, пресича Бутан, за да завърши в Намча Баруа. Хималаите се отводняват от 19 пълноводни реки, като две от тях  - Инд и Брахмапутра – са най-големи и имат водосборни басейни в тази част на планината по 260 хил.кв.км. Предполага се, че те са по-стари от Хималаите. Планините са се издигали толкова бавно, че „старите” реки са се врязали и са образували дълбоки до 5000 м проломи и широки до 50 км долини. Ледниците са „бързи”, т.е. движат се със скорост до 2 м на денонощие, като най-големият Ганготри  е дълъг 34 км. Хималаите са климатична граница между Индийския субконтинент на юг и Централна Азия на север. Те са пречка за студените въздушни маси от север и принуждават влажните югозападни мусони да „оставят” влагата си по южните склонове, преди да са прекосили веригата, при своя път на север. Черапунджи, селище в североизточна Индия, в подножието на Хималаите, на платото Шилонг на височина 1300 метра е най-дъждовното място на Земята със среден годишен валеж 11 674 мм.

Разнообразието в климатичните елементи е толкова голямо, че в най-високата планина на планетата можем да срещнем неща, характерни както за суровия север, така и за жаркия субтропик. В същото време Хималаите са среща на ветровете, които във високите части са в повечето случаи ураганни.

Начало