Начало / По света / Австралия и Океания / Нова Гвинея – дестинация за пътешественици
Нова Гвинея – дестинация за пътешественици

Нова Гвинея – дестинация за пътешественици

Нова Гвинея е вторият по големина остров на планетата ни — 829 000 кв. км. papua new guineaТой дълго време е оставал настрани от интересите на из­следователите европейци. Причи­ната се криела в сложния и трудно достъпен релеф. Докъм средата на миналия век той си оставал „по­следният непознат” остров. Плани­ните — високи и трудно проходими — били пречка както за езиковото и културно обединение на живеещите там, така и за изследването и сто­панското му усвояване. Не е слу­чаен фактът, че в наши дни на ост­рова се говорят над 1000 езика — папуаски и малайско-полинезийски. Планинските вериги, обичайно високи над 4000 м, са широки средно от 80 до 240 км и се простират по протежение на 2400 км от североза­пад на югоизток.Papua New Guinea

Импозантни и поразяващо стръмни, окъпани от поройни валежи, обичайно „коронясани” с вечен сняг, планините са като огромна крепост­на стена, свенливо пазеща от човеш­ки поглед трудно проходимите пла­нински хребети, широките планинс­ки долини и високите над 1500 м планински плата. На северния бряг втора планинска верига, почти успо­редна с първата, но значително по-ниска (от 1000 до 2100 м), сякаш „изниква” от Тихия океан.

Планината Арфак с максимална височина 3000 м образува най-западната част на планинската система. Южното й разклонение пресича провлака  billy mitchell volcanoмежду заливите Кейлвинк и Бинтуни. В тази част за­почва непрекъсната в продължение на 1800 км планинска верига, „гръбнакът” на острова. От запад на изток тя е образувана от отделни планински масиви — Снежни плани­ни, Звездни планини, Хинденбург, Виктор Емануел, Централни, Кубор, Купър и Оуен Стенли. С добли­жаването на най-крайната точка, в залива . Мили, планините се сниша­ват. Западната част е и по-високата. Там е и най-високият връх Карстънс (наричан още връх Сукарно) — 5029 м, и връх Идънбърг — 4810 м. Между двата първенеца на Нова Гвинея има ледниково поле, дълго 14 км (в тази част снежната граница е над 4000 м).papua new guinea

Планинските масиви на Острова са в междинната част на относител­но стабилния континент Австралия

и „подвижното” дъно на Тихия океан. Те са изградени от сравни­телно млади по възраст скални формации, образувани през по­следните 225 милиона години, които са причина за честите движения на земната кора. Вулканичната дейност е характерна за крайбрежните райони на запад и изток. Следи е оставил вулканът Ламингтън в масива Оуен Стенли, който при по­следното си изригване през 1951 г. е причинил смъртта на 4000 острови­тяни.Papua New Guinea

Географското положение на острова — на юг от екватора, и раз­члененият във височина релеф са определили до голяма степен и климата: в крайбрежните равнини и местата с надморска височина до 1000 м той е тропичен мусонен, в местата с надморска височина от 1000 до 2000 м е тропичен планин­ски, от 2000 до 3500 м — хладен планински с постоянна облачна по­кривка. Над тази височина климатът е високопланински.

Преобладаващият климат и ре­леф са определили наличието на къ­си и пълноводни реки. На север се оттичат реките Тарику, дълга 240 км, и Таритату — дълга 362 км. И двете извират от Снежните планини и са основните притоци на най-пълноводната река на острова — Мамбърамоу, Cassowaryдълга 810 км и плава­телна за големи морски съдове в долната си част в продължение на 190 км. Р. Сепик, която води нача­лото си от Звездните планини, пра­ви меандри в продължение на 1200 км. На юг се оттича и най-дългата река Флай — 1280 км, която в също­то време е плавателна в продълже­ние на 750 км. Тя води началото си от масива Виктор Емануел и за­вършва с дълбок естуар, широк 52 км.

Растителността е богата и разнообразна. Налице е истинско богат­ство от орхидеи — над 3000 вида, много от които са местни. Забеле­жителни са пълзящият бамбук, витлообразният бор и над 200 вида джинджифил.

Животинският свят е продълже­ние на този от континента Австра­лия. Характерни са т. нар. дървесно кенгуру, над 80-те вида райска птица и третата по големина птица (след щрауса и птицата ему) — казуарът, наричан още австралийски щраус

Начало