Начало / По света / Южна Америка / Мачу Пикчу – изгубеният град
Мачу Пикчу – изгубеният град

Мачу Пикчу – изгубеният град

Хирам Бингам, доктор по философия и история в Университета Йейл, остава очарован от инките, археологията и историите за изгубени градове след първото си посещение в Перу през 1909 г. През 1911 г. той се завръща с експедиция, която се отправя към джунглата в посока на долината Урубамба в търсене на изгубени градове. Възоснова на прочетените испански ръкописи в Лима, Бингам е бил убеден, че изгубените градове, руините на инките и евентуално несметните им съкровища се намират някъде в тази част на Перу. Почти веднага групата открива едно от значимите за инките места, което те наименуват Паталакта. Изоставен от по-голямата част от групата си, Бингам изкачва стръмна планина, където среща двама местни, които го отвеждат до древно място. Бингам вярва, че е попаднал на последната крепост на бунтовните инки и че Вилкабамба е най-после откит. Това “откритие” остава неоспорено за следващите 50 години, докато грешката на Бингам, не е потвърдена от Джин Савой през 1964 г., когато открива това, за което повечето хора са съгласни, че са истинските руини на Вилкабамба в Еспирито Пампа, след 4 или 5 дни дълго и мъчително пътуване още навътре в джунглата.

На следващата година Бингам се връща в откритото от него място, а именно Мачу Пикчу , за да започне разчистването на руините от растителност – работа, която продължила 3 години. През това време биват открити множество керамични изделия, каменни предмети и кости. През 1981 г. една площ от около 325 кв.км около Мачу Пикчу е обявена за исторически паметник от перуанското правителство и е даден статут на световно наследство от ЮНЕСКО през 1983 г.Загадката обаче остава – ако Мачу Пикчу не е изгубеният град Вилкабамба, то кой е той тогава? Единственото убедително обяснение е, че Мачу Пикчу е бил изоставен преди инвазията на испанците и че по времето на испанското завоевание инките също не са знаели за неговото съществуване.Археолозите се съгласяват, че стила на сградите в Мачу Пикчу е “късно имперски”, какъвто е бил популярен по време на царуването на Пачакутек. И ако наистина градът е бил изоставен преди испанската инвазия, то това означава че основаването, застрояването и изоставянето му се развива за период от около 100 години.

Новото виждане е, че вместо да се разглежда изолирано, Мачу Пикчу може би формира церемониален, а вероятно и административен център на голям и гъсто населен район. Последните данни, представени от археологът Дж. Роу свидетелстват, че Мачу Пикчу е построен като “царски имот” за Пачакутек и е населен от неговите семейни кланове. Мястото вероятно е избрано поради уникалното си разположение, градът е заобиколен от джунглата и планините Салкантай, Помасило и Вероника, и с изглед към река Вилканота, позиция, която в религията на инките е била считана за свещена.

Построяването на Мачу Пикчу би могло да се свърже и с няколко вторични цели едновременно – като наблюдателен пост на пътя към Кузко от Антисио или Aмазонския басейн или като защитен източник на кока, използвана във всички аспекти на религията на инките, включително при жертвоприношения, чародейства и в медицината. Данните сочат, че градът е бил застроен с 200 сгради и е имал постоянно население от около 1000 души. Изоставянето на Мачу Пикчу може просто да се обясни със смъртта на Пачакутек и строеж на нови “царски имоти” за следващия властващ инка, както е бил обичаят.

На 24 юли 2011 г. се навършиха 100 г. от откриването на Мачу Пикчу. Днес градът се посещава от 2000 туристи дневно, а Хирам Бингъм става прототип на Индиана Джоунс.

 

Начало