В максимално съкратен вариант испанците могат да бъдат описани така – те са шумни, емоционални и обичат празненствата, но ритъмът им на живот е далеч по-спокоен и бавен в сравнение с този в много други страни. Отражение на това са навиците, обичаите и традициите в Испания. Ето кои са петте най-характерни и популярни:
Това е един от най-важните аспекти на испанския начин на живот – мъртвият период в късния следобед, когато не работят почти никакви заведения, магазини, фирми и учреждения, защото служителите им си почиват или подремват. Испанците се отнасят към сиестата изключително сериозно, като тя протича на два етапа. Магазините и фирмите спират работа следобед между 14.00 и 17.00, а баровете и ресторантите – между 16.00 и 20.00.
Зад сиестата стоят два основни навика на испанците – да се наслаждават на дълъг обяд, след който да си почиват, и да излизат късно вечер. Нощният живот в страната, особено в големите градове, е легендарен. Започва около полунощ и завършва в ранни зори – нещо, което не би било възможно без безценната сиеста. Отявлени купонджии и нощни птици са не само младите хора, а и голяма част от тези над 60 и дори над 70 години.
Всеки турист, който идва в Испания, знае, че трябва поне веднъж да пробва тапас. Но малко са онези, които са наясно какво действително означава това. Противно на всеобщото схващане, тапас не е вид храна, а начинът, по който се консумира тя. Най-общо казано, става дума за всякакви видове мезета и хапки, заместващи основното хранене или придружаващи пиенето на вино и бира. В страната е много популярно т.нар. излизане на тапас. При него компании от приятели обикалят баровете, опитвайки различни хапки.
Те са изключително важна част от испанската култура и оказват огромно влияние върху живота на местните. Броят на различните фестивали и фиести, които се провеждат всяка година в страната, е над 3 хиляди. В почти всеки град и село пък се провеждат традиционни ежегодни панаири, които продължават от няколко дни до няколко седмици.
Най-важният религиозен празник в Испания е т. нар. Семана Санта, който се отбелязва в седмицата преди Великден с разнообразни процесии и прояви, а най-популярният фестивал е Сан Фермин в Памплона от 6 до 14 юли. Казват, че за испанците той е това, което е карнавалът в Рио де Жанейро за бразилците. Всяка година фестивалът привлича милионни тълпи, а наред с парадите, концертите, коридите, баловете и денонощните партита, се провеждат страховити надбягвания с бикове по улиците, които обикновено приключват доста кърваво.
Най-популярното ястие, сервирано по време на многобройните фиести и фестивали, е паелята. Основните й съставки са оризът, зехтинът и шафранът, а другите продукти варират според региона и обикновено включват зеленчуци, месо и морски дарове.
Първенството по популярност сред напитките по време на фестивалите и фиестите пък държи сангрията. Тя представлява подсладено с мед, захар, сироп или плодов сок вино, в което са нарязани плодове – портокали, лимони, ябълки, праскови, ананас, киви, манго, ягоди и дори пъпеш.
C него е свързана една от най-популярните, но и най-криворазбрани испански традиции. Много хора погрешно смятат, че фламенкото е танц, но в действителност то е музикален стил, наблягащ повече на китарите, вокалите и ритъма. Танцовите движения, към които подтикват те, трябва да са спонтанни’, а не да следват определена хореография. Фламенкото става популярно в страната през втората половина на XIX век, след като век по-рано възниква сред циганите в Андалусия. През ноември 2010 г. ЮНЕСКО го включва в своя списък на шедьоврите на нематериалното културно наследство.
Най-популярната, но и най-противоречива испанска традиция е доказателство за огромното влияние, което различни култури и народи са оказвали върху страната през вековете. В наши дни бикоборство-то, което е еволюция на древните гладиаторски игри в Рим, далеч не е толкова популярно в Испания, както преди години, но продължава да е неразделна част от нейния имидж. Кориди се провеждат в немалко градове в страната, но най-голям интерес привличат тези в Мадрид, Валенсия, Барселона, Памплона и Севиля. Местните обаче възприемат бикоборството повече като ритуал, отколкото като спорт