Начало / По света / Южна Америка / Из джунглите на Амазонка
Из джунглите на Амазонка

Из джунглите на Амазонка

В 1500 година Винсент Пинсон – испански морски капитан, който изследвал източния бряг на Южна Америка, открил „петно” от прясна вода на 200 км в океана. Озадачен, но заинтересуван, той отплавал към сушата. Преминавайки сред лабиринт от острови, навлязъл в широка и дълга ивица от прясна вода – толкова голяма, че я нарекъл Пресноводно море. Не могъл да прецени огромните пространства, но плавайки по-навътре в сушата, учуден открил, че това е река, широка около 60 километра. В действителност Пинсон се бил отдалечил на около 300 км от устието на река Амазонка.Четиридесет години по-късно, в 1541 година, сънародникът му Ореляна се спуснал по реката от изворите й.  Натъкнал се на воинстващо племе и като сметнал, че жените от племето се сражават заедно с мъжете срещу него, ги свързал с амазонките от легендите на гръцката митология. Затова дал на реката името Амазонка.
По своя дълъг път от Андите, набирайки мощ до вливането си в Атлантическия океан, Амазонка изминава около 6500 км. Дължината и все още е твърде спорна. Тя е втората по дължина река в света, но по количество тази колосална маса вода е несравнима. При устието тя „носи” до 12 800 000 000 литра в минута. За един ден „внася” в океана толкова сладка вода, колкото Темза за една година, и десет пъти повече, отколкото Мисисипи. Този стремителен поток изтласква водите на Атлантическия океан на около 160 километра от брега – това е сладководното „петно , видяно от Винсент Пинсон преди близо пет столетия. Устието е широко 320 км. Дори 1600 километра нагоре по течението на места реката е широка над 10 километра, а океански кораби обслужват град Манауш. Товарни и малко пасажерски кораби достигат през цялата година до Икитос, на 3600 км от устието. Само двата притока – Риу Негру и Мадейра, при вливането си в Амазонка „носят” толкова вода, колкото Конго. Две трети от прясната вода на Земята е в басейна на Амазонка!
На Амазонка не бива да гледаме само като на река. Тя е девствен свят от зеленина, обединила е в себе си реки и джунгли, покривайки около половината от Бразилия и значи¬телни части от осем други южно¬американски страни. Постоянно залят от вода и бликащ с растителност, почти плоскодънният басейн на реката се издига на не повече от 220 метра над морското равнище и покрива площ, надвишаваща 7 000 000 кв. км.
В този свят вода и растителност са в безкрайна борба, напредвайки и отстъпвайки с настъпването и с оттеглянето на сезоните на наводненията. Но самите сезони са твърде относителни.
В обширната речна земя винаги вали. Екваторът минава през устието на Амазонка и прекосява целия й басейн. На север от него най-обилни са валежите през март – юни, а на юг – през декември -януари. Така речното ниво се повдига и спада отначало на север, после на юг. Амазонка пулсира като огромно сърце. Този ритъм е причина за наводнения, които заливат пространства от по 80 – 100 км извън бреговете. Когато водите се отдръпват, растителността набира сили и се появява с нови причудливи краски. Дори когато реките са в техните легла, огромни пространства от вода остават в плен. Тези езера, наречени от местното населе¬ние варзея, са наситили басейна на Амазонка. Успоредно на реките и гледани от въздуха, те наподобяват тъмни запетайки сред джунглите. В долната част на Амазонка, от Манауш на изток, обширни площи или са заблатени, или са залети през цялата година.Теренът е толкова равен, а наклонът е толкова незначителен – едва 5 см на километър, че приливите от океана се движат срещу течението на реката безпрепятствено, сякаш тази част е залята не от Амазонка, а от океана. Дори на около 900 километра от делтата реката се движи напред-назад в хармония с океана.Въздухът е винаги топъл и влажен. Температурата е постоянна. Говори се за влажен и сух сезон, които почти не се различават. В много редки случаи температурата може да достигне 38° — 40°С. Прието е, че средно годишно тя е 28°С.Вторият съществен фактор, разбира се, е дъждът. Денем небето много рядко е чисто. Валежите са, общо взето, постоянни. В различните части на джунглата средно годишно падат от 1800 да 4200 мм! Дъждовете са поройни, всекидневни и се изливат в следобедните часове. Привечер спират. Обикновено нощта е ясна.
В басейна на Амазонка е подтискащо влажно. Въздухът е така наситен с водни пари, че при земята изпарението практически не съществува. Влажността е 90%, а рано сутрин 100%. Душно и влажно е пoради безветрието. Влажни или мокри дрехи не съхнат, ако не бъдат изложени пряко на слънцето или на друг топлинен източник. Високите и постоянни температури, съпътствувани от обилните валежи, са осигурили непрекъснато възпроизводство на растителните видове — практически няма сезон, през който растенията да не могат да покълнат, да растат, да цъфтят и да връзват плодове!
В нашите представи джунглата (хилеята) е синоним на непроходима, гъста растителност. Тук, в долината на Амазонка, под високите корони на върховете на дървесните видове тя прилича на покрит парк с обширно пространство и добре обрасли с плевели пътеки…

Начало