Начало / По света / Австралия и Океания / Големият бариерен риф – разходка под водата
Големият бариерен риф – разходка под водата

Големият бариерен риф – разходка под водата

Дотук ние преплавахме спокойно и сигурно в този район, където морето във всичките си кътчета крие опасности. Те идват изневиделица . Скали - остри и величествени като пирамиди, „изникват” от морското дъно. Тук се запознахме с нещастие­то и не случайно най-северната точка, която видяхме, нарекохме „нос на премеждието”.

Така в 1770 година големият мореплавател Джеймс Кук описва своята първа среща с „осмото чудо” на света – Големия бариерен риф. Нещастието, за което Кук споменава, е засядането на кораба им върху подводен риф. За щастие бедата не била голяма – доплавали до устието на малка река, отстранили повредата и продължили на север. Днес само името на селището – Куктаун – говори за това премеждие.

Никой  досега не  е установил точния брой на островите в Големия бариерен риф – от малките, едва подаващи се над водата, до огромните коралови  натрупвания километри надлъж и шир. Всеки остров е своеобразен, неповторим, със своя самобитност, колоритност и заема достойно място в Големия бариерен риф. Широчината на рифа се колебае между 2 м и 150 км. Между него и брега   са  разпръснати   множество единични рифове, които затрудняват плаването. Дълбочината на протока (Вътрешния канал) е достатъчна за корабоплаването – на север е 20 – 40 м, а на юг  – 70 – 90 м. На отделни места тя достига 110 м. Коралите са твърде капризни. Границата на разпространението им почти съвпада с тропичните области. Средногодишната температура в тези райони е не по-ниска от 20°С, но не и по-висока от 35°С. Коралите не обичат хладката вода, защото съдържа твърде много въглероден двуокис, който силно разтваря калция – основния материал, от който градят своя дом. Друго не по-малко важно условие за живота на коралите е солеността. Строителите на рифове предпочитат соленост в рамките от 33 до 40 на хиляда. Прясната вода ги „потиска”,   забавя растежа им. Коралите се нуждаят и от много светлина. Именно поради това те живеят на дълбочина не повече от 40 до 50 метра. И накрая – нуждаят се от много кислород. Затова се развиват най-добре в зоната на прибоя – там водата е богата на този газ.

Каква е скоростта на растежа на коралите? За това се знае твърде малко.   Известно  е   например, че масивните екземпляри нарастват с 1 – 2 см. годишно, а клонестите, ако не са възпрепятствувани, дават разклонения от 8 – 9 см. Средната скорост на растеж за дълъг период от време при нормални условия е не повече от 36 метра за хиляда години. През последните години еколозите нададоха тревога -  коралите в Големия бариерен риф умират. Като причина се изтъкна неимоверното размножение на морските звезди „трънен венец” – най-страшния враг  на коралите.

Възстановяването на тези мор­ски организми е почти невъзможно, тъй като простият скелет на раз­рушения риф бързо се затрупва от водорасли, които спъват по­нататъшния растеж. Само за два-три дни белият скелет става мрачно сив, покрит с дълги зеленикави нишки.

Все още биолозите са затруднени да отговорят на въпроса –  коя е причината за катастрофалното размножение на морските звезди. Австралийските учени търсят обяснението във варварското отношение към тритоните, които са естествен враг на морските звезди. Но и на много единични острови, където тритонът е запазен, рифовете също гинат. Други сочат като причина опитите с атомно и водородно оръжие. В Тихия океан повишената радиоактивност на морската вода може би влияе върху кораловите  колонии. Трети виждат заплахата в замърсяването на морската вода.

Начало