Начало / По света / Европа / Венеция – град на мостове и дворци
Венеция – град на мостове и дворци

Венеция – град на мостове и дворци

Венеция е разположен върху множество острови – 117 на брой. Благодарение на географското си положение Венеция е един от най-посещаваните градове в света.

Венецианска маска

Венецианска маска

Първите жители на Венеция са бежанци от равнината на Падуа. През IV в. те се скриват тук от нашествието на варварските народи и превръщат блатистата територия в град от световно значение. Между VII и XV в., управлявана от дожите (избрани ръководители на Републиката), Венеция е най-значителната среди­земноморска сила. Тя натрупва своите богатства от търговията с подправки със страните от Ориента. Големите печалби позволяват на дожите да построят приказни дво­рци, църкви и разкошни резиденции, които днес са основна туристическа атракция. Към края на XV в. започва постепенният залез на Венеция. И през 1797 г. (след войните на Наполеон) тя става обект на размяна между Франция и Австрия. През същата година Наполеон предава Венеция на Австрия. Едва през 1866 г. Венеция влиза в състава на Италия.Понте ди Риалто

Днес, благодарение на художестве­ните биеналета и международния кинофестивал, градът е един от главните културни центрове на Италия, зали­ван постоянно от вълните на туристите. В същото време „Ла Серенисима” („Святата Република”) става символ на разрушение и упадък. Сградите й, укрепени от дървени пилони, потъват с по няколко сантиметра всяка година в тресави­щето на лагуната. Пер­спективата за отстраняване на тези недостатъци е повече от песимистична. Освен това, през януари и февруари Венеция потъва в гъста мъгла. Тази угнетяваща атмосфера е пресъздадена от Лучано Висконти във филма „Смърт във Венеция”.

"Камбанарията"

“Камбанарията”

През първата половина на XVIII в. започва развитието на ново живописно течение, отразяващо най-интересните пейза­жи на града или сцени от делничния живот на жителите. Това направле­ние в изкуството носи названието „veduta” (изглед, гледка), а най-прочутият му представител е Джовани Антонио Канал, известен като Каналето (1697 – 1768). Картините на Каналето в умален вид се използват като пощенски картички – един много подходящ су­венир от Венеция.

Днес съвременните туристи правят снимки, заснемат филми или просто купуват картички, сред които най-разпространени са тези с Двореца на дожите на площад Сан Марко. До този дворец се намират: „Камбана­рията” – висока кула от XII в., „Кулата с часовниците” – от XV в., както и Старата и Новата
прокуратури – паметници от XVI в..

Мостът на въздишките

Мостът на въздишките

В Двореца на дожите в продължение на много време работят всички авто­ритетни дейци на Републи­ката. В кр. на XVI и нач. на XVII в. до Двореца е изди­гнат затворът, като двете сгради са свързани с малък мост. Този мост става известен на целия свят благодарение на писателите от XIX в., които го наричат «Мостът на въздишките». Всъщност тук въздишат не само разочарованите влю­бени, но и нещастните осъдени, преминаващи моста от съдебната зала в Двореца към затворническата килия.

Места за настаняване ТУК

Начало