Начало / По света / Южна Америка / Андите – колосът на Южна Америка
Андите – колосът на Южна Америка

Андите – колосът на Южна Америка

Предполага се, че Анди е дошло от думата „анти” т.е. „изток” (на езика на индианците, говорещи езика кечуа). Има и друго предположение – „анта”, т.е. “мед” (пак на езика на същото племе  индианци), което е и по-приемливо  поради  големите находища на този метал в Андите. Като планинска система Андите са много интересни. Те се състоят от  редица успоредни вериги, пресечени от   напречни вериги,   обградили много високи плата и множество депресии.   Открояват   се   източни (Кордилера   Ориентал)  и западни (Кордилера Оксидентал). Преобладаващата посока на планинските вериги е юг – север като изключение прави Кордилера Ориентал, отклоняваща се на изток, за да образува изолирани плата, наречени от мест­ното население алтиплано (от испански — високо плато), които заемат значителни части от Аржентина, Чили, Боливия и Перу. В тези части Андите са широки до  800 км. Все още не е възприета универсалната подялба на тази могъща планинска верига. Тя или се дели на база „националната” й принадлежност, или просто на три дяла: южен, централен и северен. На юг Андите водят началото си от Огнена земя, от остров Стетън. Това са Патагонските Анди. Между Южното Чилийско  крайбрежие   и това на Канадските Кордилери има удивителна прилика. Ясно изразен е алпийският релеф с много циркуси, ледникови  долини,  ледникови  полета, ледници, над 50 ледникови езера и много фиорди. Южните Анди са проходими  само през няколко седловини. Най-известна е Кумбре — 3863 метра над морското равнище, под която през тунел мина ва жп   линия, свързваща Чили с Аржентина. Тук е и Патагонското плато. На 31  март  1520 г. сред негостоприемното крайбрежие Магелан съзрял залив. Той решил флотилията му да зимува тук, на 49° на юг от екватора. Осмелил се да отиде далеч и не могъл да се върне назад. Близо 140 дни останали затворени на това неприветливо място. Най-после една сутрин високо над залива се появил човек, когото слисаните моряци взели за великан. Според Антонио Пигафета, летописеца на Магелан, „неговият ръст надминавал два пъти човешкия”. Особени, страни ни били краката му — патагео, т.е. големи крака. Така моряците на Магелан наричат местното население патагонци, а земята — Патагония. Постепенно снежната граница се повишава от 690 м до на 4000 м на 36° на юг от екватора. Появява се линията на активните вулкани. Тук в тази географска зона настъпва и промяна в географската среда и геоложката структура. Приблизително на 35-ия паралел планинската верига променя рязко характера си — нарастват височината и ширината й. Основното било служи за естествена граница между Чили и Аржентина и за вододел между Тихия и Атлантическия океан. B тази част е последният от серията вулкани — Тупунгато -6800 м — на изток от столицата на Чили Сантяго. На север е могъщият Аконкагуа — 7035 м. Това е най-високият връх както в Южна Америка, така и в западното полукълбо. На север има напречна депресия и начало на високо плато, наречено Пуна в Аржентина, Пуна де Атакама в Чили, Алтиплано в Боливия. Планинската верига е много широка, навлизате Боливия и Перу, където огромното плато е обградено от Кордилерите — Оксидентал и Ориентал. Атакама образува част от сухия район на Пасифика. Влажните въздушни маси, идващи от тропичния басейн на Амазонка, стигат само източните склонове на Андите и допринасят много Атакама да бъде най-сухият район на нашата планета. Основната причина за това обаче трябва да се търси другаде. Перуанското течение, което минава по тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка, носи студени води от района на Антарктика. Когато те стигнат до умерените географски ширини, причиняват температурни инверсии. Образуват се мъгли и слоести облаци, но не и валежи. До 18-ия паралел се редят серия от върхове — Галан, Антофагаста — надвишаващи 6000 метра. Между двете вериги са затворени депресии, наречени саларес, поради голямото съдържание на селитра. Вулканите са по западното крайбрежие. С Перуанските Анди фактически започва и северният дял. Те са три паралелни самостоятелни планински вериги. Срещу тях са островите Чинча, най-богатото находище на гуано (птича тор) в света. В тази част на Андите е и най-високият проход — 4815 м, по който минава и най-високата жп линия на Земята. Колумбййско—Екуадорските Aнди са продължение на Перуанските. В тази част са налице три паралелни самостоятелни планински вериги — западна, централна и източна. Тук са и едни от най-активните вулкани — Чимборасо — 6267 м, Котопакси — 5897 м, Сангай – 5230 метра.На север са Венесуелските Анди, които преминават през Карибските Анди,  за да завършат на остров Тринидад.Източните части на Андите геоложко отношение са по-стари от западните. Възрастта им е от 280 до 570 милиона години, докато западните са „по-млади” – от 136 до 190 милиона години.

Повече снимки в нашата ГАЛЕРИЯ

Начало