Алпите – красота от Европа

Алпите, най-внушителната планина на Европа, започва от Генуезкия залив на Лигурско море и завършва при Виенската котловина — около 1200 км дължина.

Те са само малък сегмент от Алпо-Хималайската планинска ве­рига, която опасва почти една чет­върт от Земното кълбо и започва от Атласките планини в Африка, пре­сича Южна Европа и след Хималаите достига до островите на Индо­незия. Името на планината е дадено в дълбока древност от келтите. То имало значението на „висок” — отличителна черта за планинската система.

Западните Алпи преминават през Югоизточна Франция и Северо­западна Италия, ограничени от долината на Рона на север и запад. Те завършват близо до Големия Сенготарски проход на границата меж­ду Швейцария и Италия. В тази част е и първенецът на Алпите — Монблан, висок 4807 метра. Масивът на Монблан е на френско-италианската граница, като по-голя­мата част и самият връх са на територията на Франция. Ледници покриват около 100 кв.км от масива — оттам идват както името на върха, така и на масива — „бяла планина”, „бяла височина”. Ледените реки по­теглят от самия връх и понякога сли­зат до 1500 метра над морското равнище. В тази част е и ледникът Мер дьо Глас,(Леденото море)- вторият по големина ледник в Алпите.

В Западните Алпи са разпо­ложени няколко масива. Между тях най -известните са Аарският и Готарският. В тях са прочутите върхове — Финстераархорн (4274 м) и Юнг-фрау (4158 м).

Източните Алпи са по-ниски и по-широки. В централната им част е масивът Бернина (4049 м), а в северната зона са Баварските и Австрийс­ките Алпи. На юг са Доломитовите и Карнийските Алпи.

Студеният планински климат, особеният релеф, прочутите пла­нински долини отдавна са били пречка за всякакъв поминък, освен за  животновъдство.   Така  още   от дълбока древност се появило като поминък млечното животновъдство. Понятието алпийско животновъд­ство винаги се свързва с тучните алпийски пасища и расовите алпийс­ки говеда. Това се отнася най-вече за Австрия, една четвърт от тери­торията на която са високи пасища, и за Швейцария, където алпийските пасища са една пета от страната.

А алпийските езера? Над 700 на брой, те са най-забележителното творение на ледниците. Още от древността са били притегателна сила за първите заселници, днес са места за отмора и туризъм. Сред езерата най-голямо е Женевското — 581 кв.км, забележително е Боденското — 541 кв.км, на границата между Германия и Швейцария, а най-дълбоко     е езерото Комо (410 м).

Релефът, реките, езерата и ледни­ците правят Алпите най-привле­кателна сред планините на Земята и най-населената планина на плане­тата. 85 милиона души от шестте алпийски нации са намерили под­слон в Алпите или подножията им.

Алпите са зимен курорт № 1 с най-много писти и условия за зим­ни спортове. Те са и най-усвоената стопански планина. За това са доп­ринесли много алпийските тунели Мон Сени, Сен Готар, Симплон, Монблан. Наред с тях в Австрия, Швейцария, Франция и Италия са построени няколко по-малки ту­нела.