Алпите, най-внушителната планина на Европа, започва от Генуезкия залив на Лигурско море и завършва при Виенската котловина — около 1200 км дължина.
Те са само малък сегмент от Алпо-Хималайската планинска верига, която опасва почти една четвърт от Земното кълбо и започва от Атласките планини в Африка, пресича Южна Европа и след Хималаите достига до островите на Индонезия. Името на планината е дадено в дълбока древност от келтите. То имало значението на „висок” — отличителна черта за планинската система.
Западните Алпи преминават през Югоизточна Франция и Северозападна Италия, ограничени от долината на Рона на север и запад. Те завършват близо до Големия Сенготарски проход на границата между Швейцария и Италия. В тази част е и първенецът на Алпите — Монблан, висок 4807 метра. Масивът на Монблан е на френско-италианската граница, като по-голямата част и самият връх са на територията на Франция. Ледници покриват около 100 кв.км от масива — оттам идват както името на върха, така и на масива — „бяла планина”, „бяла височина”. Ледените реки потеглят от самия връх и понякога слизат до 1500 метра над морското равнище. В тази част е и ледникът Мер дьо Глас,(Леденото море)- вторият по големина ледник в Алпите.
В Западните Алпи са разположени няколко масива. Между тях най -известните са Аарският и Готарският. В тях са прочутите върхове — Финстераархорн (4274 м) и Юнг-фрау (4158 м).
Източните Алпи са по-ниски и по-широки. В централната им част е масивът Бернина (4049 м), а в северната зона са Баварските и Австрийските Алпи. На юг са Доломитовите и Карнийските Алпи.
Студеният планински климат, особеният релеф, прочутите планински долини отдавна са били пречка за всякакъв поминък, освен за животновъдство. Така още от дълбока древност се появило като поминък млечното животновъдство. Понятието алпийско животновъдство винаги се свързва с тучните алпийски пасища и расовите алпийски говеда. Това се отнася най-вече за Австрия, една четвърт от територията на която са високи пасища, и за Швейцария, където алпийските пасища са една пета от страната.
А алпийските езера? Над 700 на брой, те са най-забележителното творение на ледниците. Още от древността са били притегателна сила за първите заселници, днес са места за отмора и туризъм. Сред езерата най-голямо е Женевското — 581 кв.км, забележително е Боденското — 541 кв.км, на границата между Германия и Швейцария, а най-дълбоко е езерото Комо (410 м).
Релефът, реките, езерата и ледниците правят Алпите най-привлекателна сред планините на Земята и най-населената планина на планетата. 85 милиона души от шестте алпийски нации са намерили подслон в Алпите или подножията им.
Алпите са зимен курорт № 1 с най-много писти и условия за зимни спортове. Те са и най-усвоената стопански планина. За това са допринесли много алпийските тунели Мон Сени, Сен Готар, Симплон, Монблан. Наред с тях в Австрия, Швейцария, Франция и Италия са построени няколко по-малки тунела.